(Emil Erich Kästner, 1899 ~ 1974) Кестнер за Кестнер Намирам за твърде хубав

(Emil Erich Kästner, 1899 ~ 1974)

Кестнер за Кестнер

Намирам за прекомерно прекрасен обичая на Цюрихския ПЕН-клуб, преди някой от гостите да вземе думата, да бъде показан от някого, който познава ненапълно творбите му, а по опция и самия него.

По мотив на този бит бях запитан дали не бих желал аз да показва през днешния ден Ерих Кестнер. Известно било, че го познавам. Ех, може би не до такава степен добре и не по този начин тъкмо като някой книжовен критик. Но рецензията не се занимава чак толкоз доста с него, тъй че няколко повече или по-малко удачни думи щели да бъдат задоволителни.

Подобни опити за къси и сбити характерности имат и своята неприятна страна. Кой познава другите дотолкоз, че да се осмели да приказва за тях кратко? До такава степен, уважаеми господа, човек не познава даже себе си.

Въпреки това считам да употребявам удалия ми се случай да си поблъскам малко главата с нашия посетител, с този публицист и книжовник от Германия. Ако за него това не бъде от огромна изгода, то вероятно не би навредило и на мене. Впрочем да си изясниш някого даже просто за себе си не е по никакъв начин неприятно. Може би, поради поставената ми задача, такива думи да звучат малко несвоевременно и егоистично, само че във всеки случай те значат едно: игра с открити карти. Ако пък откровеността - стига да не се смесва с безочието - не е може би кой знае каква добродетел, то въпреки всичко е едно от най-поносимите агрегатни положения на порока. Трябва да помоля за опрощение, че говоря толкоз доста за себе си и съвсем нищо за нашия посетител, само че ще се помъча, в случай че не да избягна изцяло, то най-малко да снижа до най-малко тази неточност.

Познаваме хора, които настояват, че познавали Кестнер по-добре таман от мен: това са няколко другари, няколко дами, няколко врагове.

Наистина в своя изгода мога да кажа, че прекарахме детството си дружно с него, че посещавахме едни и същи учебни заведения и ръка за ръка в положително и неприятно трупахме житейски опит, доколкото можехме и доколкото трябваше да натрупаме, в действителност той като публицист, а пък аз единствено като човек. Но в края на краищата, наподобява, другите имат право. Може би фактически прекомерно постоянно и прекомерно дълго съм бил дружно с Кестнер, с цел да мога да осъждам за него. Може би ми липсва нужната отдалеченост. Защото таман дистанцията опростява нещата, а опростяването е единственият метод да нарисуваш или охарактеризираш някого. Не бива да гледаш от доста близко пирона, който искаш да удариш с чука, а още по-малко би трябвало да го обичаш...

Но дано той умерено изслуша това, което ще му кажа пред вас като пред очевидци.

Съвсем не съм си изгубил дотолкоз мозъка по него, че да не виждам границите на неговите благоприятни условия, неговите недостатъци и неточности и да не мога да ги включа в преценката си за него. Но тъй като той е наш посетител, а към гостите сме длъжни да се отнасяме деликатно, аз ще изразя своята преценка за по-голяма учтивост образно. Той ще ме разбере... Тъй като той познава и обича тениса, бих желал да употребявам този спорт като съпоставяне и да кажа: Кестнер бе държан прекомерно дълго като запаса в националните и интернационалните надпревари, с цел да може да се съди тъкмо каква е неговата същинска спортна форма.

Въпреки това едно нещо е напълно несъмнено: той не спада към А-група. Лично аз не бих го изпратил на надпреварите в Уимбълдън. Също по този начин не бих го присъединил и в немския тим за купата " Дейвис ". Или най-вече като авариен състезател. Предполагам, че той ще се съгласи с моето мнение. Хора на неговата възраст или са се освободили изцяло от своята пренебрежителност, или съставляват обезсърчителен случай. (Пък и споделят, че надпреварите в Уимбълдън прекосявали извънредно скучно, до момента в който най-напрегнатите срещи с по пет гейма се провеждали на клубните шампионати.)

Колкото и да е елементарно класирането му според неговите качества, толкоз по-трудно наподобява каталогизирането му в една прегледна система. Какъв етикет би трябвало да му се постави? При доста други това е много елементарно. Един се утвърждава като неоромантичен химнопевец, различен - като експерт на пиеси с объркани брачни изневери, трети - като стихоплетстващ вестител на нов международен ред, четвърти - като неприятелски на цивилизацията съчинител на романи за Южното море и Китай, пети - като създател на исторически или католически разкази, шести - като занаятчия на романа-есе, седми - като вдъхновен повествовател на детски приказки със обществена подстройка, осми - като драматург-нихилист с философска закваска, девети - като епик на тежката промишленост и черната металургия, десети - като психологизиращ тъкач на изкуствена коприна, единадесети - като битов стихотворец, раздел планински региони над 1500 м. - по този начин при известно " положително " предпочитание може да се откри слабото място на всеки и без значение дали желае или не - а надали някой желае - да бъде трансфорат в шишенце с красиво и четливо изписан етикет на корема.

Но какво може да стори човек с някого, който наред със сатирични стихосбирки, в които човешките връзки се " оскверняват и подлагат на дисекция ", както публично се говореше за тях на времето, а при случай и през днешния ден още; който наред с такива " римувани сквернословия " е издал и книги за деца, донесли му признателността на възпитателите и възторга на възпитаниците? С един публицист, чийто " Фабиан " кара бардами и даже медици да се изчервяват, само че чиито хумористично-забавни романи, в противен случай, се предписват в някои лечебни заведения наред с цинковата помада и компресите от лайка? С публицист, който, щом сметне за нужно, написа културнополитически уводни публикации за вестниците, а също песни и скечове за кабаретата - последния път прави това, без да вдигне перото от хартията цели две и половина години - и чийто идващ план - в минута на искреност той със разстройване ми го довери - е обвързван с една напълно нова за него област, точно театъра? Как да свърже човек целия този хаос от жанрове и позиции в един изтънчен букет? И в случай че въпреки всичко се поддаде на това прелъщение, притеснявам се, че цялото би изглеждало като сноп от жълтурчета, орхидеи, кисели краставици, гладиоли, макарони, връзки за обувки и моливи. А отсам изниква съдбовният въпрос: дали неговите творби и креативен планове имат въобще някаква връзка едно с друго? Дали този немислим безпорядък не се поддава на разграничение най-много по реда на основаването му във времето и пространството? Изглежда, продуктите на неговото творчество могат да се уподобят фактически единствено с грахови зърна, ориз, фасул и леща, попаднали по случайност и недовиждане в една и съща торбичка. Но в случай че това е по този начин, то по-добре да не се бях залавял с тази тематика. Няма да е напълно красиво, в случай че след нашата взаимна вечеря, по този начин да се каже като десерт, му се сервира мнението, че го считат за вехтошар и създател на инцидентни неща. И вие, и аз, и той - всички ние сме заинтригувани в името на положителното гостолюбие да намерим някакъв общ знаменател за неговите книги или в най-лошия случай да го измислим! Както се споделя, благородството задължава.

И ето: когато един път го запитах за какво наред с по този начин горчивите сатири написа и книги за дребни момчета и девойки, той ми даде отговор, който може би ще ни помогне да излезем от усложнението. Атаките, сподели той, които предприемал със своя остър като копие молив против леността на сърцата и неподдаващите се на образование глави, дотам изопвали неговите нерви, че след всяка борба, до момента в който Росинант хрупал в обора своя овес, той изпитвал неотвратимата нужда да споделя детски истории. Това му се отразявало изключително добре. Защото децата, това той вярвал и знаел, се намирали към момента покрай положителното, били нещо като негови съседи по стая. Човек трябвало единствено да ги научи по какъв начин да отварят внимателно вратата... И когато той, за кой ли път към този момент, заприказва за " положително " и " зло ", за " неуместно " и " рационално ", за " образование " и " непоправимост ", нещо проблесна пред очите ми. Разбрах, че бях наложил на главата му шапка, обърната с козирката обратно, и се бях чудил за какво не му стои добре! В това беше цялата работа! Нашият посетител, дами и господа, не е никакъв естет, а просто един преподавател. Ако се взрем от тази позиция в неговите творби - от книгите за деца до най-съмнителните стихотворения - то сметката ще излезе вярна без излишък. Той е нравоучител. Той е рационалист. Той е правнук на немското Просвещение, ненавиждащ до гибел изкуствената " дълбочина ", неизлизаща в никакъв случай от мода в " страната на мислителите и поетите ", зависещ и лоялен на трите неизменими условия за чистосърдечност на възприятията, изясненост на мисълта и елементарност на думите и изразите.

Той има вяра в здравия човешки разсъдък като в някакво знамение. И всичко би му изглеждало хубаво и положително, в случай че вярваше в чудеса, само че таман това му запрещава здравият човешки разсъдък. Така че всеки си има своето едва място. На нашия посетител не би му било толкоз до смях, в случай че не притежаваше нещо, което хората, неразбиращи от тези работи, обичат да назовават " изобилен и безоблачен комизъм ".

1949

От: „ Немски есета и студии от XX век ” (със съкращения), превод от немски: Венцеслав Константинов
Снимкa: wikipedia